Третият стипендиант на Милениум Клуб България - Зара Ранчева

Зара Ранчева споделя за подготовката си за образование зад граница и разказва за своите бъдещи планове.

1. Как прекарваш седмиците преди заминаване за да започнеш образованието си в LSE?

След като одисеята с дистанционно търсене на жилище в Лондон приключи успешно, мога да посветя повече време на четене и обмисляне на идеи за магистърската ми дипломна работа. Опитът ми като доброволец в образователни програми за лишени от свобода в САЩ засили изследователския ми интерес към криминалното правосъдие и реабилитацията на изтърпяващите наказания. Двама от преподавателите в Департамента по социална политика на LSE са експерти в тази сфера и очаквам с нетърпение да се запозная и съветвам с тях. Въпреки многото задачи преди заминаване използвам всяка възможност да танцувам с школата си по народни танци и да ходя на планина преди отново да се преместя далеч от всякакви вълнуващи възвишения.

2. Смяташ ли, че пандемията ще има силен ефект за твоите планове?

Оставам умерен оптимист въпреки многото неизвестни, с които ни се налага да живеем. При последователна стратегия и осъзната лична отговорност наглед малки промени могат да имат огромен принос за овладяването на пандемията. Ръководството на LSE вече сподели подробен план за новата академична година, който включва правила за носене на маска, безопасно присъствено  провеждане на занятия в по-малки групи, ползване на библиотеката на смени и други. Опасявам се не толкова за академичното си развитие, колкото за възможностите да участвам в различни извънкласни дейности и пълноценно да опозная космополитната и пъстра студентска общност на университета.

3. Кое е най-ценното за теб в образованието зад граница?

Обучението в чуждестранен университет ти дава рядката привилегия да разговаряш със събеседници, които не споделят същите обичаи, култура и представи за света.  По време на следването ми в САЩ беше възпитателно понякога да съм в позицията на “другия” - да отговарям на въпроси за акцента и фамилията си или да обяснявам защо с приятелите ми българи празнуваме Великден седмица по-късно, например. Така човек се учи на емпатия и уважение към различни ценности и житейски избори, по-склонен е да преразглежда принципите си, вместо да ги следва догматично.. Досегът с чуждестранни институции и политическия живот там от друга страна му позволяват да е по-бдителен гражданин на родната си държава и да се противопоставя на нередностите у дома, защото е видял, че другаде, по думите на Вапцаров, “по-иначе може”.

4. Как виждаш себе си след завършване на образованието си?

Надявам се то никога да не приключва! Целта на магистратурата ми е да усъвършенствам аналитичните си умения и да се подготвя за независима изследователска дейност, не непременно в строга академична среда. Чувствам се най-удовлетворена, когато мога да се задълбоча в изучаването на комплексно социално явление или абстрактна концепция и знам, че познанието, към което се стремя, може да допринесе за изграждането на по-справедливо и солидарно общество.

5. Как България би станала по-привлекателна за младите хора, които завършват образование в чужбина?

Щастлива съм, че имам възможност да се включвам в протестите в София и да наблюдавам отблизо политическата ангажираност и обединение около обща цел на толкова млади българи. А именно - нов политически модел, който се основава на върховенството на закона и базисни почтеност и експертност на овластените. Това е задължително условие за реализация на наученото навън, за развиване на собствен бизнес, за щастливо отглеждане на деца в страната. Защитена от частни интереси природа и по-енергично гражданско общество също биха направили България по-щастливо място за живеене.

Зара Ранчева

Стипендиант Милениум Клуб 2020г.