Millennium Club Scholarship Fundraising Event
27 януари 2018 г.
0

ИНТЕРВЮ ПО КАЗУСА "ПИРИН" - Александър Иванов

Приятели на Милениум Клуб България,

Като организация, винаги сме били мотивирани от стремежа да даваме глас на всестранни мнения и позиции на млади и образовани хора. И ще продължаваме да го правим. Затова решихме да дадем думата на двама млади представители на поколението Милениум, които да аргументират своите разнопосочни мнения, базирани на 10 наши въпроса. Препратка към другото интервю можете да намерите след края на настоящото.

В интервюто участва г-н Александър Иванов. Той е на 25 години, завършил НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", София. Завършва бакалавър и магистър по биохимия в University of Oxford с отличие. Има завършен и магистър по невронаука, отново в University of Oxford. Бивш председател на Българското студентско общество в Оксфорд. В момента е докторант по невронаука, също в Оксфорд, носител на престижната стипендия "Cristopher Welch", която преди е присъждана на трима Нобелови лауреати. Има успешно завършени научни стажове в Cambridge University, Princeton University и IMB, Майнц, Германия. Един от учредителите на НПМГ Алумни клуб, образователна НПО с идеална цел. 


Приятно четене:

1. За или против е позицията Ви относно строежа на втори кабинков лифт, нови писти и ски съоръжения в Банско и защо?

Искам категорично да заявя, че съм твърдо “за” развитието на туризма, който е изключително важен за българската икономика и в много населени места е един от главните източници на работа за местните хора. Това, разбира се, включва в себе си зимния и ски туризъм. По принцип бих подкрепил строежа на втори лифт, нови писти и съоръжения – както в Банско, така и в други зимни курорти като Витоша и Боровец. България е със сравнително малка площ, но за сметка на това сме надарени с изключителна природа, която ни предоставя страхотни възможности за развитие в тази насока.

Тук има едно голямо НО, обаче. За мен задължителни условия за развитието на подобен тип дейност са пълната прозрачност, обществен дебат и природосъобразност при взимане на решения за строеж и развитие на ски курортите, особено когато става въпрос за територия с уникално световно значение, както е в случая с Банско. Към момента тези условия не са спазени и според мен би било нередно, а даже и престъпно, ако се продължи строителството в Банско.

Казусът със застрояването на Банско и Пирин като цяло, е по-скоро симптом на глобалния проблем с корупцията, олигархичните зависимости на много политици, липсата на действащо правосъдие и независими медии, а не толкова проблем сам по себе си. Не са проблем единият лифт или няколкото ски писти, а начинът по който функционира държавата ни въобще. Не е нормално решения, които касаят значителна част от територията на България, да се взимат между празниците, тихомълком.

2. За или против е позицията Ви относно строежа на нови хотели и жилищни комплекси в и около Банско и защо?

В момента Банско е изключително презастроен и е на път да последва съдбата на много от черноморските ни курорти като например Слънчев Бряг. Много често се правят сравнения между Пирин и Алпите и е факт, че в много западноевропейски и световни курорти също се строят хотели и хижи. Разликата е в това, че там те се вписват естествено в пейзажа и много от тях са малки дървени постройки, които са в унисон с планината. В Банско изникват все повече и повече “бетонни мастодонти”, а и много от сградите не са завършени и оставени занемарени поради презастрояването. Банско имаше автентичен и живописен вид до преди 10-20 години и се развиваше като интересна дестинация за екотуризъм, със съхранена автентичност и традиции, подобно на Копривщица. Синдромът "Слънчев бряг" бе копиран в живописното Банско обаче, и много банскалии изоставиха традиционния си поминък и се втурнаха да обслужват строителството и масовия туризъм, което за мен беше грешка. В момента България е на път да се превърне в “Туристическото гето на Европа”, където сравнително незаможни западни туристи са привлечени от ниските цени, евтиния алкохол, свободното разпространение на наркотици и други плътски удоволствия. Не мисля, че това е обликът, който Банско и България искат да градят и представят на света.

3. Смятате ли, че има разлика в отразяването на проблема от страна на български и чуждестранни медии? Според Вас казусът правилно ли е представен на обществеността?

Това за мен е много важен въпрос и тук до голяма степен се крие разковничето. С изключение на няколко независими медии, предимно в интернет пространството, проблемът е представен изключително едностранчиво от българските медии. Например, в самото начало на протестите, Българската национална телевизия (БНТ) обяви, че “Десетки граждани протестираха”, докато агенция “Ройтерс” коректно отрази фактът, че протестиращите са няколко хиляди. Но най-големият проблем е, че българските медии не отразяват коректно за какво всъщност са протестите, объркват и настройват хората едни срещу други. Докато родните медии тръбят, че протестите са срещу прословутата “Втора кабинка”, много световни журналистически издания като “The Guardian”, “The Independent”, “Al Jazeera” и др. публикуваха какви са всъщност истинските мотиви зад протеста. А именно: 1) Отмяна на решението на МС от 28.12.2017 поради неясната формулировка на закона, която би могла да позволи потенциалното застрояване и други вредни за природата (и човека!) дейности в близо половината територия на НП “Пирин”; 2) Оставка на министър Нено Димов; 3) Обявяване собственика на “Юлен АД” (концесионерът в Банско).

4. Защо според Вас екозащитниците настояват да бъде разкрит концесионерът на ски зона Банско и каква е връзката с екологията на Национален парк “Пирин”? Например, ако бъде сменен концесионерът, те биха ли подкрепили разширяването на ски зоната и нови лифтове?

Причината за това е много проста.  Настоящият концесионер на ски зоната в Банско, “Юлен АД”, е с многократно документирани нарушения като незаконно строителство, сеч, замърсяване на водоизточници и други. Също така, благодарение на серия от разследвания извършени от “Биволъ” е установено, че “Юлен АД” е собственост на офшорни фирми, с неясни собственици и конфликт на интереси свързани с голяма банка и нейният собственик, заедно с един беден кипърски гражданин. Всеки може да се запознае с казуса и да провери сам истината, всички документи са публични. Очевидно е, че гражданите нямат доверие на концесионера. Предвид нарушенията, които са извършвани досега, един неясен и объркан закон би развързал ръцете му за още такива в бъдеще. Аз съм убеден, че ако се смени концесионера, с някой по-прозрачен и коректен и законът се измени така, че да е ясен, разбираем и да не създава предпоставки за нарушения, много от протестиращите биха подкрепили развитието на ски зоната и нови лифтове.

5. Защо според Вас се иска оставката на екоминистъра? Зелена светлина на новите проекти за Пирин даде целия Министерски съвет – само министърът ли носи отговорност?

Казусът за НП “Пирин” е най-вече под юрисдикцията на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), и министър Нено Димов (като негов председател) носи най-пряка отговорност. В много от развитите европейски и световни държави, политиците поемат отговорност за своите решения и не е рядкост, някои от тях да подадат оставка при големи гафове. Доста притеснителен е и фактът, че г-н Димов като министър на околната среда, в свое изказване отрича глобалното затопляне и твърди, че климатичните промени не са резултат от действията на човека и внушенията в тази посока са "измама за трилиони". Поради наличието на много научни доказателства в подкрепа на противното, той беше подложен на остра критика от евродепутатите Соледад Кабезон и Тимо Вьолкен в ЕП. Критика към екоминистъра отправи и австрийският евродепутат и социалдемократ Карин Каденбах. Тя изтъкна фактът, че въпреки увещанията на министър Димов и премиера Бойко Борисов, че става въпрос само за втори лифт, в Плана за управление на НП "Пирин" никъде не се споменава изрично такъв, а текстът е неясен. Каденбах обърна внимание и на спорния момент с т.нар. “водохващания”, които би трябвало да са само за питейни нужди, но в момента планът не забранява ползването им за направата на изкуствен сняг. Унищожителна критика за Димов беше публикувана наскоро и в един от най-големите американски бизнес журнали - “Forbes”. Министър Димов не отговори адекватно на тези резонни критики и с цялостното си поведение демонстрира, че не е квалифициран да заема поста на екоминистър.

6. Има ли компромисен вариант между двете основни позиции?

Според мен противопоставянето на природата срещу интересите на туризма и икономиката е абсолютно фалшиво и несъществуващо. Съвсем спокойно България би могла, и да запази Пирин и другите планини, и да развива туризма и местните икономики. За това са нужни, както вече споменах, прозрачност, ясни и точни закони, които се спазват, и разумно експлоатиране на природните дадености. Например, може да се организира широк обществен дебат по темата и да се чуят мненията на независими експерти, които да изготвят икономическа и екологична оценка, въз основа на която да се предприеме най-правилният ход на действие. Екстремни позиции и в двете направления не са в полза на никого. Би било полезно да се почерпи опит от други зимни курорти в Европа и по света, където подобни практики са били успешно приложени.

7. Как ще коментирате изказването на премиера Бойко Борисов в Европейския парламент по отношение на казуса “Пирин”?

Като българин, за мен е изключително унизително, че подобна личност е начело на страната ни и ни представлява пред другите европейски държави. Почти всичко, което г-н Борисов каза, беше тотално невярно, излишно патетично и меко казано смешно. Отправената критика и въпроси от евродепутата Ска Келер бяха съвсем на място и до голяма степен резонират с исканията и разбиранията на протестиращите в България и чужбина. Тоталната неадекватност на премиера Борисов е излизала наяве много пъти. Още ми е сравнително пресен споменът, когато българи живеещи в Англия се срещнаха с Бойко Борисов в Лондон и той беше в тотален шах и мат от техните въпроси. Както споменах по-горе, за мен проблемът с Пирин е само симптом на липсата на нормално функционираща държава. Фактът, че премиерът на държава-европредседател може да излиза с подобни нелепи изказвания, за мен е показателен за това, че в България няма де факто независима журналистика и критично отношение към политиците от страна на медиите, а предимно раболепност.

8. Какво е мнението Ви относно предложенията за промяна на вече приетите промени в управлението на Национален парк “Пирин”, дошли от известния български алпинист и еколог – Боян Петров? Как ще коментирате отхвърлянето на гореспоменатите предложения и отговора на министъра на околната среда и водите Нено Димов?

Аз следя Боян Петров от много години насам и за мен той е едно прекрасно олицетворение на непримиримия български дух, борбеност и трудолюбие. Въпреки тежкото си заболяване, той е покорил вече десет осемхилядници, обиколил е планини по целия свят и със сигурност мнението му има тежест. За мен неговото предложение за промяна на съществуващия план, което да регламентира втория лифт точно и ясно, беше доста уместно и представлява разумен компромис. Така биха се премахнали неяснотите и законът би станал пределно ясен. След като министър Димов отхвърли с лека ръка това разумно предложение, без какъвто и е да е бил дебат или дискусия, може да заключим, че намерението на управляващите не е просто да построят прословутата втора кабинка, а се простира отвъд. При положение, че и министър Ненов, и премиера Борисов се кълняха пред българските медии и европейския парламент, че: “Нито една керемида няма да се сложи в Банско и нищо различно от този лифт няма да се направи”, отхвърлянето на предложението на Боян Петров противоречи на нормалната логика. Бръсначът на Окам ни казва, че има други интереси освен развитието на туризма. Наскоро и кметът на Банско излезе с открито заявление, че има много по-големи амбиции от просто една втора кабинка. 

9. Какви са според Вас основните разлики между ски зона Доломити Суперски в Италия, която включва 494 лифта и 1,383 км писти и ски зона Банско, която включва 14 лифта/влекове и 48.2 км писти?

Статистически източник: http://www.skiresort.info

Доломитите са планинска верига, която е част от Алпите. Общата площ на Алпите е почти 3 пъти колкото тази на цяла България, а тази на Доломитите е около 6-7 пъти повече от тази на Пирин. Очевидно е че там има много повече ресурс за строене на писти и лифтове. Ако оставим на страна размерите, има и други съществени разлики. Ски сезонът в Алпите е доста по-дълъг от този в Банско, и климатът там благоприятства наличието на естествен сняг за по-дълго време, докато условията в Банско често налагат производството на изкуствен сняг. От тази гледна точка, изглежда логично да не се съсредоточава целият ресурс на Банско и околностите само в зимния туризъм, но и в летния. Доломитите, както и Банско, са част от световното наследство на ЮНЕСКО. И на двете места има защитени и редки животински и растителни видове, но като цяло, ландшафтът в Доломитите е по-скалист и по-благоприятен за направата на ски съоръжения, а и ареалът е доста по-голям, така че несъобразено застрояване на Пирин би имало много по-пагубни последици.

10. Всички български курорти са в застой – на какво се дължи това? Освен туризма, България има и много професионалисти в зимните спортове. Могат ли условията за да бъдат подобрени с разумни промени, за да се развиват и спортните успехи?

Без да влизам в излишни конспиративни теории, наистина за мен е непонятно защо не се развива ски туризмът и в други наши курорти освен Банско. София е единствената европейска столица с планина, която предлага отлични възможности за ски туризъм. Това е уникална възможност, която би трябвало да се използва и развива. Другият ни голям ски курорт – Боровец, също е в застой. Развитието на тези два курорта би облекчило сериозно човекопотока в Банско и съдействало за по-равномерното разпределение на туристите. Очевидно е, че развитието на всички наши ски курорти би подпомогнало не само туризма, но и нашите състезатели в зимните спортове. България има големи традиции в зимните спортове и е жалко, че много от нашите талантливи спортисти са принудени да провеждат голяма част от подготовката си в чужбина. Относно причините затова, разследването на “Биволъ”, което споменах по-горе, разкрива, че концесионерът на Витоша е също управляван чрез заплетена мрежа от офшорки, която в крайна сметка води до същия кипърски гражданин и собственик на голяма банка. Съветвам всеки да си направи справка и да се запознае със случая, всичко е документирано черно на бяло. И да стигне сам до логичния извод.

Ако имате да добавите още нещо по темата, направете го в свободен текст по-долу. Благодарим за участието в това интервю!

За финал, искам да завърша с един апел и един цитат, към всички членове на клуб “Милениум” и всички млади будни българи, както у нас, така и по света. Не оставайте безучастни към случващото се в Пирин. Запознайте се с фактите и проблема, не оставяйте да ви манипулират и вземете активна гражданска позиция. От нас зависи ние и децата ни един ден да може да живеем в нормална и функционираща българска държава. При откриването на българското европредседателство, Доналд Туск доста впечетляващо рецитира “Отечествено любезно, как хубаво си ти!” от Иван Вазов. За съжаление, той не стигна до последния куплет, който е особено актуален сега:

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,

и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.

Рогачът в планините по-много те обича,

по-харно те познават крилатите певци,

но ний не видим нищо, нам нищо не ни трябва,

доволно е, че даваш покривката и хляба,

и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

Хисар, 1882

 

Снимка: avantage.bg
Вижте позицията и на Боян Николаев по темата: 
https://www.millenniumclub.org/bg/publications/intervyu-po-kazusa-pirin-...